Начало
Лекции

Финансов анализ

Характеристика на предприятието


 Този етап започва с кратка характеристика на предприятието. Описва се осъществяваната от него дейност, правен статут, организация, структура и управление. Изяснява се неговия размер.

 Съгласно действащото в България законодателство предприятията в страната представляват основен субект на стопанската дейност, който функционира под организационната форма – предприятие. За да се определи едно индустриално предприятие като микро, малко, средно или голямо трябва да бъде търговец по смисъла на търговския закон и да отговаря на условията, посочени в Закона за МСП.

 Освен критериите, посочени в табл.1 има и специално изискване - да е независимо.

Табл.1 - Количествени показатели за определяне на МСП в България след 29.04.2008 г.
Размер на
предприятието
Средносписъчен
брой на персонала
Годишен оборот и/или стойност на активите
Годишен оборот, лв. Стойност на активите, лв.
Микро- до 10 до 3 900 000
Малко до 50 до 19 500 000
Средно до 250 до 97 500 000 до 84 000 000
Голямо над 250 над 97 000 000 над 84 000 000

 Етапът продължава с определяне на условията и редът за оценяване на финансовото състояние на предприятието. Целта е чрез анализ на финансовите показатели да се установят пропуски в организацията и управлението на дейността и да се откроят насоки за повишаване на устойчивото финансово състояние. Анализът на финансовата дейност се провежда чрез система от показатели и методи в следната последователност:

Анализ на приходите


 Нарастването на приходите е основен фактор за подобряване на финансовите резултати на предприятието. Те се групират според произхода им, който може да бъде – приходи от обичайна дейност, финансови приходи и извънредни приходи. Структурата на приходите показва относителните тегла на отделните групи приходи в общата им сума.

 Анализът на структурата и динамиката на приходите се извършва общо, по групи и видове приходи. Той позволява да се установи тенденцията в изменението на приходите, причините, факторите и резервите за това изменение като на тази основа се набелязват мерки за преодоляване на отклоненията.

Анализ на разходите


 Разходите са основен обект на анализ. Тяхната величина, структура и динамика определят финансовите резултати и конкурентоспособността на предприятието. Те се извършват при осъществяване на производствено – стопанската дейност и в счетоводния отчет се групират като разходи за дейността, финансови разходи и извънредни разходи.

 В икономическата теория и стопанската практика съществуват различни групи производствено-реализационни разходи, които се класифицират по различни признаци. Анализът на разходите по икономически елементи (разходи за материали, за външни услуги, за амортизации, за персонал, финансови и др.) за определен период от време (пет години) очертава факторите, които влияят върху динамиката на развитието им.

 В производствените предприятия се обръща специално внимание на разходите, които имат отношение към изменението на обема на производствено – стопанската дейност. Това са преки (променливи) и условно-постоянни (постоянни) разходи.

 Преките разходи се изменят пропорционално на динамиката и обема на произвежданата продукция. Към тях се отнасят разходите за материали, горива, енергия, разходи за външни услуги или др.

 Условно-постоянните разходи не зависят от измененията в количествата на произвежданите продукти. Тук се включват разходите за амортизация, за персонал (при твърда система на заплащане), организационно-управленски и др. Увеличаването на дела на постоянните разходи в общата сума на разходите характеризира риска за дадено производство. Колкото е по-висок относителният дял на постоянните разходи, толкова по-голяма е зависимостта от обема на производството и продажбите. Намаляването на приходите от продажби не намалява постоянните разходи.

 Динамиката на разходите за дейността имат голямо значение за финансовото състояние на индустриалните предприятия. Намаляването на стойността им повишава равнището на печалбата и рентабилността на производствената дейност. Това налага тяхното внимателно наблюдение и анализиране с цел да се търсят резерви за понижаване на тяхната величина. Анализът на настъпилите изменения в равнището на разходите, очертава факторите влияещи върху тази динамика.

Анализ на активите


 Активите на индустриалното предприятие представляват неговото имущество. Според времето и начина на функциониране те се делят на дълготрайни и краткотрайни.

 Дълготрайните активи са обекти, с който предприятията реализират предмета на своята дейност. Те се групират като материални, нематериални, финансови и търговска репутация. Тяхната структура се определя от съотношението между отделните групи и елементи в състава на дълготрайните активи (ДА), изразено в проценти. Оптималното съотношение има съществено значение за повишаване на технологичното равнище на производството, за увеличаване на капацитета, за разширяване на асортимента на продукцията, за повишаване на производителността на труда, качеството на продукцията и рентабилността като цяло.

 Краткотрайните активи са предметите на труда, които обхващат движението на суровините, материалите, горивата и други материални ресурси от момента на тяхното постъпване в предприятието до момента на производството на готова продукция. Те са в постоянен кръгооборот, който осигурява непрекъснат и ритмичен производствен процес. Основни фактори за повишаване ефективността на производствено-стопанската дейност на предприятието са намаляване на времето за кръгооборот и ускоряване на обръщаемостта. Тяхната структура се определя като количествено съотношение между различните елементи от състава на КА (групи и подгрупи), отразяващо връзките и зависимостите между тях. Структурата на КА показва относителния дял на всеки елемент от състава в общия обем на КА. Този дял се определя в стойностен размер и се изразява в проценти.

Анализ на капиталовата структура


 Капиталът включва стойността на активите на предприятието, необходими за реализиране на обичайната дейност и за получаване на печалба. Той представлява паричен израз на вложените в предприятието средства (активи).

 Капиталовата структура разглежда съотношението между отделните видове капитал, с които се финансира дейността през даден период. Тя има важно значение за финансовата стабилност на предприятието, тъй като характеризира възможността му да съхрани ликвидността и способността да плаща задълженията си в дългосрочна перспектива. Капиталовата структура се характеризира чрез система от показатели представени на фиг.1.

Структура на капитала на предприятието
Фиг.1 - Структура на капитала на предприятието.

 В състава на капиталовата структура се включват източниците на дългосрочно финансиране с технитe относителни тегла. Основни елементи са собствения капитал, дългосрочните пасиви и краткосрочните пасиви.

 Анализът на капиталовата структура дава информация за степента на осигуреност на предприятието със собствени източници на ресурси и за равнището на финансова зависимост на предприятието. Чрез показателите за капиталова структура се добива най-обща представа дали функционирането на дадено предприятие е обусловено в преобладаваща степен от наличието на собствен капитал или е за сметка на чужд капитал.

 В икономическата литература, за благоприятна капиталова структура, се оценява съотношение, при което привлеченият капитал е под 40-50% от величината на собствения капитал. Препоръчва се дори съотношение, при което привлеченият капитал да е 30% от собствения. Тази структура потвърждава ярко изразена финансова самостоятелност и независимост на предприятието. Всички останали съотношения говорят или за висока степен на зависимост от кредиторите (повече от 60% привлечен капитал) или за възможности за силно отрицателно влияние на инфлацията (80-100% собствен капитал).

Собствен капитал


 Собственият капитал са ресурсите, инвестирани в предприятието от неговите собственици. Колкото е по-голям относителният дял на собствения капитал в дадено предприятие, толкова е по-голяма възможността то да получи необходимите му кредити и толкова по-конкурентноспособно е то. Голямата величина на собствения капитал осигурява финансова устойчивост и платежоспособност на предприятието за дълъг период от време. Това са неговите положителни страни.

Привлечен капитал


 Привлеченият капитал на предприятието – получените кредити, се използват временно от него и задължително трябва да бъдат изплатени на своя падеж заедно с дължимите лихви. Високият размер на кредитите показва, че предприятието оперира гъвкаво и е способно да намира кредити, с които да финансира дейността си. Същевременно, обаче, то работи в условията на финансов риск и перманентна заплаха от фалит.

 Основен показател за характеризиране на капиталовата структура, който се предлага в икономическата теория е коефициентът за финансова автономност:

Анализ на ликвидността


 Ликвидността на едно предприятие се определя от способността му да посреща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Тя се измерва със следните показатели:

 Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават единица. Това ще означава, че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му към даден отчетен период. При тази ситуация, степента от риск предприятието да изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на задълженията си е твърде малка.

 Увеличението на относителния дял на паричните средства спрямо общата сума на реалните активи или към краткотрайните запаси, ако това увеличение е стабилно във времето, сочи за една положителна тенденция, т.е. предприятието разполага постоянно с достатъчно бързоликвидни активи и може своевременно да урежда задълженията си към доставчици, кредитори, държавния бюджет, персонал и др.

Анализ на ефективността от дейността на индустриалните предприятия


 Анализът на ефективността се изразява в определянето на ефективността на приходите и разходите. Показателите за ефективност в стопанската практика представляват съотношения на приходите и разходите и характеризират способността на предприятието да получава изгоди от инвестирането на средствата в дейността. Ефективността на приходите се определя с коефициента на ефективност на приходите (Кефпр):

Кефпр = Σ (разходи) / Σ (приходи)

 Той показва с колко лева разходи се получава 1 лев приходи. Когато величината му е по-малка от 1, това означава, че предприятието е получило повече приходи, отколкото разходи е извършило.

 Ефективността на разходите се определя с помощта на коефициента на ефективност на разходите (Кефр):

Кефр = Σ (приходи) / Σ (разходи)

 Коефициентът на ефективност на разходите е реципрочен на коефициента на ефективност на приходите. Той показва колко лева приходи се получават чрез 1 лев разходи. Ако величината му е по-голяма от 1, това показва, че предприятието има повече приходи, отколкото разходи.

 Тези показатели имат многостранен и комплексен характер. Приходите обединяват резултатите от реализация на продукция, от извършване на услуги, от финансови и валутни операции, от съучастия, инвестиции и др., а разходите могат да бъдат производствено-реализационни разходи (текущи разходи, които се осъществяват постоянно през годината и характеризират себестойността на продукцията и услугите), и еднократни разходи (инвестиции, иновации, прираст на материалните запаси), които водят до нарастване на ресурсите на предприятието.

 Известно е, че производството зависи от влиянието на три основни фактора – дълготрайни материални активи, краткотрайни материални активи и човешки ресурси на предприятието. Това налага детайлизиране на ефективността от дейността с показатели, характеризиращи ефективността от използването на тези ресурси:

 Колкото повече продукция се произвежда с единица материални разходи, толкова по-висока ефективност има производството на предприятието.

 Показателите за обращаемост на краткотрайните материални активи ориентират мениджърите към онези фактори, които основно изграждат величината на необходимия оборотен капитал. Това позволява разкриването на възможности за работа с по-малък размер краткотрайни материални активи. Ефективността от използването им се характеризира с показателите – брой обороти и времетраене на един оборот в дни. За определяне на тези коефициенти се използват показателите нетни приходи от продажби и средногодишна стойност на краткотрайните материални активи.

 Изчисляването на броя обороти на оборотния капитал се извършва с формулата:

Бро = НПП / КМА
НПП - нетни приходи от продажби, в лв.
КМА - краткотрайни материални активи.

 Времетраенето на един оборот на КМА се изчислява с формулата:

ВКМА = (КМАср / НПП) * 360
ВКМА - времетраене на един оборот на краткотрайните материални активи.
КМАср - средногодишна стойност на краткотрайните материални активи.

 Колкото повече обороти се правят в годината или за колкото по-малко време се извършва един оборот, толкова по-добре се използва оборотния капитал и се повишават финансовите резултати на предприятието.

 Върху скоростта на обращаемост на краткотрайните материални активи влияят различни фактори като – сигурност на доставките, отдалеченост на предприятието от доставчика, оптималност на размера на доставките, точно определяне на потребността на запасите от краткотрайни материални активи и постоянно следене на остатъците им, стриктно спазване на технологичните параметри и недопускане в производствения процес на преразходи на материално – енергийни ресурси и др.

 Промените в пазара влияят върху складовите запаси по следния начин:

Анализ на рентабилността на индустриалните предприятия


 Рентабилността отразява степента на доходност от инвестирания в предприятието капитал. Определя се с показатели, характеризиращи способността на предприятието да генерира печалба. В най-общ вид показателите за рентабилност са отношение между постигнат финансов резултат и функциониращ капитал. Постигнатият финансов резултат може да бъде печалба или загуба, следователно показателите за рентабилност могат да бъдат положителни или отрицателни величини. В настоящата методика се изследват основно три показателя за рентабилност: рентабилност на собствения капитал, рентабилност на приходите от продажби, рентабилност на активите. Те имат следния вид:

 С реализацията на първия етап от методиката се извършва проучване на финансово състояние, финансова структура и финансовите резултати на изследвания обект. Проследяването на динамиката на разгледаните финансово-икономически показатели и факторите, влияещи върху изменението им, позволява де се разкрият негативни фактори, съдържащи потенциал да нарушат финансовата устойчивост и да предизвикат криза. Тяхното установяване допринася за набелязване на антикризисни мерки в т.ч. иновации, с които да се повиши ефективността и рентабилността на изследвания обект.