Начало
Лекции

Еволюция на логистичната концепция

 За развитието на логистичната концепция, принос имат много учени, консултанти, специалисти от практиката, компании и професионални организации.

Еволюция на логистичната концепция
Фиг.1 Еволюция на логистичната концепция.
  1. Времето до 1960 г. - период на фрагментарно управление. Логистичните дейности (прогнозиране на търсенето, снабдяване, планиране на материалите, производствено планиране, производствени запаси, складиране, манипулиране, опаковки, запаси от готова продукция, планиране на дистрибуцията, обработване на поръчките, транспорт и обслужване на клиентите) са разпокъсани и се изпълняват от различни звена във фирменото управление.
  2. Фаза на физическа дистрибуция. Тя е най-продължителна от 60-те до 80-те години на миналия век. Започва с отделянето на управлението на физическата дистрибуция от управлението на материалите. Целта е - потоците от готова продукция от компанията до клиентите да се управлява така, че изискванията на клиентите да се посрещнат с минимални разходи. В тази фаза се развива направлението "Управление на материалите" и се осъзнава ролята и значението на информационните потоци за управлението на материалните потоци.
  3. Фаза на интегрираната логистика. Тя се развива в периода до 90—те год. на мин.век. Характеризира се с осъзнаването и оползотворяването на потенциала на интегрираното управление на физическата дистрибуция и управлението на материалите, т.е. на материалните потоци в трите фази на движение във фирмата – снабдяване, производство и дистрибуция. В организационните структури на много компании се появяват отдели по логистика, които първоначално имат главно изпълнителска роля, а в последствие играят важна координираща роля. Започва да се осъзнава ролята на логистиката като източник на конкурентно предимство.
  4. Фаза на "Управление на веригата на доставките". Тази фаза е естествена еволюция на логистичната концепция в резултат от осъзнаването, че в съвременните условия конкуренцията не е между отделните фирми, а между групи взаимосвързани фирми, т.е между цели вериги на доставките.

 Веригата на доставките представлява съвкупността от взаимосвързани организации и процеси по линията - създаване на продукти и услуги и довеждането им до крайните потребители. Тя се характеризира с мрежата от участници, връзките между тях и процесите и дейностите, които протичат в нея. Веригата на доставките започва от добиването на суровините от природата, преминава през всички фази и етапи на преработване и придвижване и завършва с доставката до крайния потребител.

 Участниците във веригата на доставчиците се делят на основни и спомагателни (подкрепящи).

 Основни участници са са организациите, които пряко извършват процеси и дейности по създаването и движението на конкретен продукт/услуга до конкретен клиент/пазар. Това са производители на суровини и материали, поредица от преработващи предприятия, търговците на едро и дребно и клиентите.

 Спомагателните участници подпомагат основните чрез предоставянето на различни услуги - финансови, информационни, консултантски и др.

Фиг.2 представлява опростена схема на верига на доставките от гледна точка на отделната компания, от която се виждат връзките й с нейните преки доставчици (доставчици от І ниво) и техните доставчици (доставчици от ІІ ниво) и с непосредствените клиенти (клиенти от І ниво) и техните клиенти (клиенти от ІІ ниво).

Верига на доставките
Фиг.2 - Верига на доставките от гледна точка на отделната компания.

 Във веригата на доставките протичат двупосочни материални, информационни и финансови потоци и потоци от знания (фиг.3)

веригата на доставките
Фиг.3 - Потоци във веригата на доставките.

 Веригата на доставката се характеризира с хоризонтално и вертикално измерение. Хоризонталното измерение показва колко нива (фази) участват във веригата на доставките от първия до последния участник. Вертикалното измерение показва колко участници има едно ниво (фаза) от веригата на доставките. Връзките между отделните участници могат да бъдат управлявани, контролирани и неуправляеми.

 Една и съща компания може да участва едновременно в една или няколко вериги на доставките. В някои вериги тя може да бъде основен участник, а в други спомагателен (подкрепящ).

 Характерни черти на веригата на доставките

  1. Разглежда организацията като част от по-голяма система, която обединява всички участници от създаването на продуктите до придвижването им към клиентите.
  2. Интегрира всички процеси по създаването и довеждането на продуктите до пазара с финансови потоци и потоци от знания.
  3. Координира се чрез информационна система, до която имат достъп всички участници в управлението на веригата като едно цяло.
  4. Постига необходимото ниво на обслужване на крайните клиенти при минимални разходи за веригата като цяло.
  5. Целите на отделните членове във веригата на доставките се постигат чрез реализация на целите на цялата верига.

 Преминаването към управление на веригата на доставките включва три стъпки:

  1. Конфигуриране на веригата на доставките за нуждите на управлението й и определяне на участниците, които ще бъдат включени в нея. Най-често това са ключови доставчици и клиенти.
  2. Определяне на процесите и дейностите, които ще бъдат обект на взаимодействие и съвместно управление.
  3. Регламентиране на механизма на взаимодействие, т.е. по какъв начин ще си взаимодействат участниците и как ще се управляват процесите, в т.ч. и регламентиране на механизма за разпределение на приходите, за решаване на конфликти и др.

 Концепцията за управление на веригата на доставките е изключително важен етап в развитието на логистиката. Тя решава няколко важни въпроса на логистиката:

  1. Ясно дефинира обхвата на логистиката в два аспекта – вътрешнофирмен и междуфирмен.
  2. В своя обхват включва и управлението на производството (операциите), като по този начин осигурява свързващото звено в интегрираното управление на материалните потоци във веригата на доставките.
  3. Разширява обекта на логистиката, като включва в него не само материалните и информационните потоци, но и свързаните с тях финансови потоци и потоци от знания.
  4. Обосновава стратегическата роля на логистиката във фирменото управление не само като стратегическа функция със съществена роля за реализиране на фирмената стратегия, но и като конкурентно оръжие.
  5. Концепцията подсказва на фирмите, че те са част от една или няколко вериги на доставките и че са зависими от техните доставчици и клиенти.